Проф. д-р Хелън Фишер е антрополог, старши научен сътрудник  към

Проф. доктор Хелън Фишер е антрополог, старши теоретичен сътрудник  към института за полови и полови проучвания „ Кинси “, член на центъра за човешки еволюционни проучвания в Департамента по антропология  към университета „ Ръджерс “. Автор е на шест книги, отдадени на човешката половост, брак, както и на половите разлики на мозъка. В книгата си „ Анатомия на любовта “ тя прави проучване върху естествената история на любовта, брака и изневярата.

(Jealousy. From the series The Green Room, 1907 - Edvard Munch)

Десетки етнографски изследвания и безчет исторически и литературни произведения свидетелстват за необятното разпространяване на извънбрачните полови връзки по света. Въпреки че флиртуват, влюбват се и се женят, човешките същества също са склонни да изневеряват на съпрузите си.

Културните нрави в действителност въздействат на определението и настройката за блудничество. Отстъпването на съпруги, известно като съпружеско гостолюбие, е бит измежду няколко народа Инуит (ескимоси). Тази форма на блудничество произлиза от тяхната визия за роднинство. Ако брачният партньор желае да заздрави връзките си с ловджийски приятел, той може да му предложи половите услуги на жена си – само че единствено с нейно позволение. Ако всички са съгласни, тя се съвкупява с този настоятелен сътрудник няколко дни или даже седмици. Жените също оферират секс на посетители и непознати. Но дамите Инуит гледат на тези извънбрачни връзки като скъпи благоприятни условия за постоянно роднинство, а не като на публично нарушение.

Хората от племето Кофяр в Нигерия дефинират изневярата по напълно друг метод. Жена, която е недоволна от брачна половинка си, само че не желае да се разведе, може да си вземе спомагателен ухажор, с който живее отрито в дома на брачна половинка си. Мъжете от племето имат същата привилегия. Никой не счита тези извънбрачни връзки за блудничество.

Сексуалният двоен стандарт за прелюбодеянието е зародил в тогавашните аграрни общества, където хората употребяват ралото (а не мотиката), с цел да отглеждат разнообразни култури – общества като тези на тогавашните японци, китайци, индуси и европейци преди индустриализацията. В тези патриархални общества прелюбодеянието не е било даже термин, постоянно използван за мъже, а е било значително считано за женски недостатък.

В по-голямата част от Азия съпрузите са били насърчавани да имат държанки. По традиция китаец или японец можел да бъде жигосан като прелюбодеец единствено в случай че е спал с дамата на различен мъж. Това било табу. В Китай такива закононарушители са били изгаряни. Ако някой мъж съблазнял дамата на собствен гуру в Индия можели да го принудят да седне на нажежена желязна плоча  и по-късно да отреже личния си пенис. Единственият заслужен излаз за японеца било самоубийството. По традиция в земеделските общества в Азия единствено сексът с гейшите  проститутките, робините и държанките не се считал за блудничество.

Подобно на другите аграрни общности, народите по долината на Тигър и Ефрат можели да санкционират жена прелюбодейка с екзекуция или да й бъде отсечен носът.

Какво се случва в наши дни?

През 20-те години на ХХ век психиатърът Джилбърт Хамилтън, пионер в проучването на секса, съобщил, че 28 от всеки интервюирани 100 мъже и 24 от 100 дами са имали извънбрачни връзки. Допитване до към 106 000 читатели на списание „ Космополитън “ при започване на 80-те години сподели, че 54 на 100 от омъжените дами са имали най-малко една връзка, а анкета на 7239 мъже откри, че 72 на 100 от женените повече от две години към този момент са изневерили на съпругите си.

Кой обаче може да подсигурява, че тези данни са правилни?

Мъжете са склонни да се хвалят със половите си подвизи, до момента в който дамите крият изневерите си. Може би омъжените дами от предходните десетилетия са признавали по-малко от любовните си истории, до момента в който тези от 80-те години са по-честни. Може би дамите от междинната класа през днешния ден имат повече „ благоприятни условия “, тъй като работят отвън домовете си. Може би мъжете се усещат по-свободни да изневеряват, когато дамите са по-независими финансово.

Наскоро прочетох четирийсет и две етнографски проучвания за предишното и сегашното на разнообразни хора и открих блудничество при всички. Някои от тях живели в жилищни кооперации, други – в къщи или в сламени колиби. Някои отглеждали ориз; други правели пари. Някои били богати; други – небогати. Някои изповядвали християнството, други почитали боговете, олицетворявани от слънцето, вятъра, скалите и дърветата. Въпреки брачните им обичаи, макар риска от бракоразвод, без значение от културните им нрави за секса, всички те прелюбодействали даже тогава, когато това се наказвало със гибел.

Публично бичуване с бич, заклеймяване, пердах, заточение, осакатяване на гениталиите, отделяне на нос или ухо, ампутиране на крака, осакатяване на бедра, бракоразвод, овакантяване, пердах до гибел с камъни, изгаряне, удавяне, задушаване, разстрел, пронизване с нож – сходни жестокости били отсъждани от хора в разнообразни елементи на света за любовни провинения. Учудващо е, че при такива санкции човешките същества въобще стартират извънбрачни връзки. Въпреки това го вършим. Защо?

От Дарвинова позиция е елементарно да се изясни за какво мъжете по природа имат интерес към половото многообразие. Ако един мъж има две деца от една жена, той, генетично казано, се е „ възпроизвел “. Но в случай че той има любовни връзки с повече дами и се случи по този начин, че има още две деца от тях, той удвоява приноса си към идващото потомство. Затова съгласно биологичното пояснение мъжете, които търсят многообразие, имат и повече деца.

Защо обаче дамите прелюбодействат? Жената не може да ражда деца всякога, когато се промъкне в леглото на някой любовник; тя може да забременее единствено в избрани интервали от менструалния си цикъл. Освен това дамата носи детето девет месеца и след това нормално минават още няколко месеца и даже години, преди да може да зачене още веднъж. За разлика от мъжа, дамата не може да се плоди при всяко съвкупление.

Обаче простата математика повдига един въпрос. В края на краищата всякога, когато един хетеросексуален мъж „ скита “, той се съвкуплява с жена. А защото голямото болшинство от възрастни в съвсем всички общества по света са женени или обвързани, логиката постанова догатката, че когато един женен мъж се промъква в храстите на Амазония, зад скалите в Австралия, в непознатата барака в Африка или Азия, той по всяка възможност се сношава с омъжена жена.

Всъщност съществуват най-малко четири аргументи, заради които прелюбодеянието може да е било биологически присъщо за нашите предшественички дами.

Най-очевидната от тях била показана от Ниса, жена от племето Кунг, която през днешния ден живее в пустинята Калахари в Южна Африка. Когато антроположката Марджъри Шостак я срещнала през 1970 година, Ниса живеела с една ловна тайфа дружно с петия си брачен партньор. Имала и доста любовници. Когато Шостак попитала Ниса за какво поддържа толкоз доста любовници, Ниса дала отговор: „ Жената прави доста работа, по тази причина би трябвало да има любовници, където и да отиде. Ако отиде в друго село на посетители и е сама, тогава някой ще й подари мъниста, различен ще й даде месо, а трети – някаква друга храна. Тя ще се върне у дома, откакто за нея са се погрижили добре. “

Така Ниса заключи в няколко фрази очевидното пояснение за интереса на дамите от половото многообразие – спомагателната храна. Допълнителните артикули и услуги биха обезпечили на нашите предшественички прелюбодейки повече заслон, храна и придобивки, които им обезпечавали повече отбрана и по-добро здраве и отсам – опция за оцеляване на децата им.

Второ, прелюбодеянието евентуално е служело на нашите предшественички дами като застрахователна лавица. В случай че „ брачният партньор й “ починал или я изоставел, тя имала на разположение различен мъж, който можел да й помогне в родителските отговорности.

Трето, в случай че някоя жена се „ омъжвала “ за безпаричен ловджия с неприятно зрение и застрашителен или нетърпим характер, тя трябвало да усъвършенства генетичната линия, като роди деца от различен мъж – Мистър Добър ген.

Четвърто, в случай че една жена имала деца от доста татковци, всяко дете щяло да бъде друго, увеличавайки вероятността някои от тях да оцелеят макар непредсказуемите промени в околната среда.

Докато пазели в загадка извънбрачните си връзки, дамите от древността можели да си обезпечат спомагателни средства, сигурност в живота, по-добри гени и по-разнообразни ДНК за биологическото си бъдеще. Затова тези, които се промъквали в храстите с секрети любовници, продължавали да живеят и неумишлено предавали на женския дух през вековете това, което кара актуалните дами да изневеряват.

Антроположката Сара Хърди има своя догадка за примитивното начало на прелюбодеянието при дамите. Тя показва, че женските маймуни много постоянно вършат секс поради самия секс. По време на разгонване да вземем за пример женското шимпанзе се сношава с всеки мъжага, който срещне, с изключение на със синовете си, като задачата не е просто забременяване на дете. Всъщност това обслужва две Дарвинови цели: да се сприятели с мъжките, които другояче биха могли да убият бебето й, и да обърка бащинството, тъй че всеки мъжки в общността да се държи бащински по отношение на бъдещото й дете.

И по този начин: кой търси повече полово многообразие – мъжете или дамите?

Моето непретенциозно съмнение е, че в нашата многогодишна еволюционна история множеството мъже са се стремели към секрети връзки, с цел да популяризират гените си, до момента в който дамите са развивали две различни тактики за придобиване на запаси: някои дами предпочитали да бъдат релативно правилни на един мъж, с цел да пожънат доста придобивки от него; други се впуснали в противозаконен секс с доста мъже, с цел да придобият средства от всеки един от тях. Този сюжет съвсем съответствува с общите показа: мъжът – натурален плейбой, дамата – мадона или лека жена.

Когато в анкети питат мъжете и дамите за какво стартират извънбрачни връзки, прелюбодейците нормално споделят: „ От пристрастеност “, „ От обич “ или „ Не знам “. Психолозите биха добавили, че някои прелюбодейци желаят да ги заловен, с цел да „ позакърпят “ брака си. Други употребяват тайните си връзки, с цел да запазят брака си, като задоволяват някои от потребностите си отвън него. Трети пък употребяват изневерите си като опрощение за това, че напущат брачната половинка или брачна половинка си.

Едни търсят внимание. Други се стремят към самостоятелност. Или автономия. Искат да се усещат специфични, мечтани, по-мъжествени, по-женствени, по-привлекателни или по-добре разбрани. Търсят повече другарство, фамилиарност или просто повече секс. Жадуват за драма, неспокойствие или заплаха. Малцина търсят възмездие. Някои желаят да намерят „ идеалната “ обич. А някои желаят да потвърдят на себе си, че към момента са млади – така наречен връзка на последния късмет.

Керъл Ботуин ни споделя, че някои мъже не могат да бъдат правилни, тъй като са останали в „ бебешката фаза “; такива хора се нуждаят от още един родител, когато пътуват или сътрудникът им го няма. Други полово погрешни мъже и дами са израснали в фамилии, в които родителите в никакъв случай не са били интимни, по тази причина като възрастни тези хора основават нездрави бракове и се стремят към необвързващи взаимоотношения.

Някои мъже слагат дамите си на фундамент, само че обичат да спят с дами от „ улицата “. Някои дами и мъже са нарцистични; те се нуждаят от многочислени любовници, с цел да показват блестящата си фасада. Има и такива, които обичат триъгълника, непрекъснатия досег с риска. Други се увличат по потайността. Някои желаят да решат полов проблем.

Много други социологични и психически фактори също са свързани с прелюбодеянието. Пълният работен ден, нивото на обучение, поколението, към което принадлежи, степента на финансова самостоятелност, предбрачният полов опит, полезностите на родителите и техните занимания, хроничната болест на брачна половинка или брачната половинка, фригидността на брачната половинка или непрекъснатите пътувания на единия от сътрудниците – всичко това въздейства и подтиква към блудничество.

Като последователка на Дарвин, избирам елементарното пояснение на мъжа, който споделя, че се стреми  към многообразие, и това на Ника, която споделя: „ Един мъж ти дава единствено един тип храна. Но когато имаш любовници, един ти носи едно, а различен – нещо друго. Един идва през нощта с месо, различен с пари, трети с мъниста. “ В тези отговори прозира честността на еволюцията. И макар че дамата, която си ляга с сътрудника си, не мисли за генетичното си бъдеще, когато е под завивките, а последното нещо, което един брачен партньор желае, е да оплоди колежката си, която е съблазнил след коледното празненство, точно хилядите секрети срещи сред любовници и генетичната компенсация за това са повода за склонността към блудничество в днешния свят.

От Хелън Фишер „ Анатомия на любовта “, изд. Хомо футурус
Картини: Edvard Munch (1863 ~ 1944), Wikimedia Commons